Каракачанов с незабравими истории от казармата

 

Вниманието в деня на храбростта е насочено към военните. Bulgaria ON AIR ни среща с военния министър Красимир Каракачанов, който разказа за научените уроци в казармата и какво помни от войнишките шеги. 

 

"Спомени имаме много. Службата беше тежка, но за сметка на това продължителна. Повече от 2 години. От дистанцията на времето лошите спомени се забравят. Трудностите, лишенията, тези неща, които човек ги преживява бързо. Остават хубавите спомени", започна разказа си той. 

 

Хубавото и забавното идва още в първия ден на казармата. 

 

"Отиваме, току-що са ни раздали военните дрехи, облекли сме се и "старите кучета" на плаца пуснали един грамофон с плочи. И песента на Емил Димитров "Сбогом, Мария". Точно там, където започва "Сбогом, Мария, аз ще се върна след 700 дни", иглата на грамофона е вързана с конче и се повтаря 700 дни, 700 дни...", сподели Каракачанов.

 

Действацият военен министър е прекарал 2 години и 17 дни в казармата. Служи в поделението Понор около Петрохан. 18-годишният тогава Красимир е част от ракетни войски. Всеки един от тези 700 дни в казармата носи и своите уроци. 

 

"Още на първия ден се научих да си оправям леглото. Второ се научих да се грижа сам за себе си. Трето се научих, че в живота тези две години ти зависиш от хората и те зависят от теб. Приятелство, отговорност. Преодоляване на трудностите. Сега гледам младите, при първата трудност, която е много лесно преодолима се отчайват. Подкарват го на алкохол, на наркотици... Там нямаш избор трябва да се справиш", разказа Каракачанов.

 

Няколко десетилетия по-късно той все още си спомня за специфичната мотивация на военните. Каракачанов вярва, че мотивацията е ключова за успеха. 

 

"Това се стремя и аз като министър на отбраната да стимулирам - със заплащане, с модернизация на армията", заяви военният министър.

 

Военнослужещите стават приятели в дните, които прекарват като военнослужещи. Всичко се дели, или почти всичко. Вкусните пакети с храна често се опитват да бъдат скрити, а там изникват и другите забавни истории. 

 

"Много шеги сме си правили. Особено към тези, които си криеха колетите. Практика беше, когато на някого му дойдат на свиждане, той споделя храната с останалите. Имаше такива, които я криеха. Един такъв, който видяхме къде си крие храната, естествено я взехме, изядохме я и му напълнихме торбата с мръсни партенки", спомни си Каракачанов.